Гонореята се отнася към венерическите урогенитални инфекции, предаващи се предимно по полов път. Причинител на заболяването се явява гонокока, който поразява лигавицата на пикочополовите органи. Значително рядко възникват други огнища на поражение.

За източници на заразяване следва да се приемат само тези болни, у които по лабораторен път са открити гонококи.

Диагностика на гонореята

1. особено внимание се обръща на честотета на уриниране (денем и нощем) и наличие на болка или парене;
2. полов член – обръща се внимание за наличие на възпалителен процес;
3. уретра: ( оглед, палпация, секрети и тяхното микроскопско изследване, а при отсъствието им, натривка от лигавицата на уретрата)
4. урина – директна микроскопия на две порции прясна урина има по-голямо значение за топичната диагностика, отколкото микроското изследване на утайката на урината;
5. скротум – инфилтрати, сраствания, болезненост;
6. простатна жлеза – големина, форма, консистенция, повърхност, граници, болезненост;
7. семенни мехурчета – инфилтрация, болезненост;
8. изследване на секрет от простатната жлеза и семенните мехурчета;
9. инструментално изследване на уретрата при мъже може да се проведе само при отсътствие на остър възпалителен процес (уретроскопия);

След установяване на етиологична и топографска диагноза следва да се проведе комплексно лечение: антибиотици, имунотерапия и локално лечение.

Принципи на лечение на гонореята

Успехът в лечението на гонореята зависи от рационалното използване на антимикробната терапия, имунотерапия, локалното лечение и физиотерапията.

Комплексно лечение на гонореята

Едновременното лечение с няколко антибиотици се назначава при тежко протичащи форми, усложнена и възходяща гонорея, гонорея на правото черво, наличие на смесена инфекция или при подозрение за такава и при неуспешното лечение с няколко последователно приемани антибиотици.

Имунотерапия на гонореята

Имунотерапията се явява спомагателен методом при лечението на гонореята и се приема, заедно с други видове терапия, за повишение реактивността на организма в борбата с инфекцията.

Критерии за излечимост на остра, усложнена и хронична гонореи се явяват

1. трайно отсъствие на гонококи (при бактериоскопично изследване и посявки) в секрет от уретрата и нишки в урината;
2. отсъствие на изменения при палпации на простатата и семенните мехурчета и нормално съдържание на левкоцити в тяхния секрет при наличие в нея на значително съдържание на липоидни зърна;
3. отсъстствие или рязко изразени възпалителни изменения в уретрата при уретроскопично изследван.