Старческа кератома (keratoma senilis)

Доброкачествено епителиално новообразувание на кожата. До 30-те г. на миналия век се обединявало с друга нозологична форма, като себорейна кератоза. До сега в някой класификации старческата кератоза и себорейната кератоза се разглеждат като едно заболяване, отнасящо се към групата на предраковите дерматози. В клинично отношение протичането на старческата кератома е напълно благоприятно. Злокачествено преобразуване се наблюдава рядко, като често може да бъде провокирано от продължителна травматизация, инсолация и нерадикална терапия.

Клинически старческата кератома представлява сама по себе си добре ограничен участък от хиперкератоза с окръглена форма, белезникав или сив цвят. Образуванията обикновено са множествени (зряла форма), по- рядко – единични (в началото на заболяването), 0,5-2 см в диаметър без изразена тенденция към сливане. При продължително съществуване приемат вид на достатъчно плътни плаки, покрити с корички с мръсно- сив цвят, умерено проминиращи над повърхността. Хиперкератотичните наслоения се отделят с труд, при което се наблюдава кръвотечение и склоност към възпаление. Самопроизволни регресии не се наблюдават.

Мъжете и жените боледуват еднакво често. Смята се, че това заболяване е характерно само за застаряващата и преклонна възраст. Едновременно тя значително рядко се наблюдава при млади хора и като изключение – у деца и подрастващи. При лицата над 40 год. старческата кератома е често явление. Обикновена локализация са участъци като – лице, шия, гърба на ръцете и рядко – предмишница мишница, колена, гърди, гръб корем, стомах.

Клиническа диагноза понякога може да е затруднена, особено у пациенти в относително млада възраст, или при дементни старци, склонни постоянно да травмират участъци, поразени от разчесване. При най-малки съмнения в диагнозата следва да се прибегне към предварително хистологическо изследоване.