Алопецията е изпадане на косата. Различават се два вида алопеции: ръбцова и неръбцова. Ръбцовата алопеция възниква вследствие необратима смърт на космените фоликули. Основни причини за ръбцовата алопеция се явяват:

1. вродени заболявания и аномалии в развитието: вродена аплазия на кожата, Х-свързана ихтиоза, епидермален порок в развитието и др.;
2. инфекции (стафилококови, гъбични, вирусни);
3. новообразувания (базалиом, плоскоклетъчен рак; лимфоми, тумори на придатъците на кожата);
4. дерматити от химически вещества;
5. заболявания на кожата (кожен лупус, черван плосък лишей; склеродермия; пемфигоид; фоликуларна муциноза; келоидно акне, псевдопелада на Брок, склероатрофичен лихен и др.).

Кожата в областа на огнищата на оплешивяване е от гладка, атрофична, лишена от космени фоликули. Понякога по периферята на участъците на олесяване е възможно да се открият признаци на заболяването, явяващи се причина за алопецията. В тези случаи, когато дерматозата, обуславяща алопецията, се поддава на лечение, своевременната терапия позволява да се предотврати по-нататъшното оплешивяване.

Неръбцовата алопеция обусловена от функционални нарушения на ръстежа на космите, протича без органични поражения на космените фоликули и кожата.

Ранно оплешивяване

Ранно оплешивяване – андрогенна алопеция – разпространено заболяване, особенно сред мъжете. Предполага се, че причината е неблагоприятното въздействие на андрогените върху космения фоликул възникващ у хора с генетична предразположеност. В резултат от това въздействие се получава трансформация на дългите косми във велус косми и последващото им изпадане.

Заболяването започва след достигане на полова зрялост. При мъже, кастрирани до пубертета или по времто му, андрогенна алопеция няма. Протича бавно разреждане на космите по челото и темето, симетрично отдясно и отляво, а така също на върха на главата. Постепенно може да се развие пълно оплешивяване на челно-теменната област. У жените често се наблюдава разреждане на космите на темето и пълно оплешивяване няма. Ранното оплешивяване нерядко се съчетава с мазна себорея, усложнена с пърхот.

Прогнозата е неблагоприятна. Използват се 2% разтвор миноксидил или неговата комбинация с изотретиноин. При жените понякога се отбелязва ефект от използване на антиандрогени. Препоръчва се така също трансплантация на коса, перуки.

Симптоматично оплешивяване

Различават се анагенна (анаген – стадия на растеж на косата) и телогенна (телоген – стадия на покой, в течение на които косата престава да ръсте и изпада) алопеция. Причината за телогенната алопеция преди всичко се явява тежките форми на нарушено хранене, травми, бременност, отмяна на перорални контрацептиви или смяна на препарата, големи хирургически вмешателства, ендокринни болести (хипотиреоидит, хипертиреоидит, хипопаратиреоидит), тежки остри инфекции (тиф, скарлатина, малария, грип и др.). Причините за анагенната (токсична) алопеция са противотуморни, други лекарственн средства и токсични вещества.

В двата случаи се отбелязва усилено изпадане и оредяване на косата на цялата окосмена част на главата. Прогнозата обикновено е благоприятна. При телогенната алопеция космите израстват в течение на година. Показани са общоукрепващи лечения и психотерапия.

Гнездовидна алопеция

Гнездовидната алопеция – Alopecia areata – се характеризира с появата на рязко отграничени огнища на неръбцова алопеция, преди всичко на окосмената част на главата, по-рядко на вежди, мигли, в областта на брадата, мустаците, пубиса. Кожата в участъците с алопеция е нормална, само понякога в началото на развитие на пораженията може да бъде леко оточна и розова. Космите по края на оплешивелия участък в остър период са лесно отскубващи се, понякога те са счупени. Коренът на такива косми, ако се отскуби е източен, което придава на косъма форма на възклицателен знак (този симптом се смята за патогномоничен за гнездовидната алопеция).

Различават се три степени на тежест на заболяването:

1. гнездовидна алопеция с един или няколко огнища на алопеция с диаметър до няколко сантиметра;
2. тотална алопеция – пълно или почти пълно оплешивяване на окосмената част на главата;
3. универсална алопеция – загуба на всички косми по тялото (включително и велусните).

У възрастни хора гнездовидната алопеция има благоприятна прогноза (при 80% от болните ръстежа на космите се възобновява в течение на 6 мес – 1 година). Лоша прогноза има гнездовидната алопеция, започнала преди пубертета; тотална и универсална алопеция; алопеция, локализирана в крайната зони на тила (ophiasis); гнездовидна алопеция, съчетаваща се с дистрофия на ноктите, а така също алопеция, протичаща с чести рецидиви.

Гнездовидната алопеция може да се съчетае с атопия, катаракта, хипотиреоидизъм, витилиго, злокачествена пернициозна анемия. За провокиращи фактори могат да служат: стрес, травми на главата, остри инфекциозни заболявания, фокални огнища на инфекции.

Лечение на гнездовидната алопеция

По възможност да се изясни и отстрани провокиращият фактор. Седативни и общоукрепващи средства, психотерапия, витамини В, и А. В тежки случаи временен ефект може да бъде получен от кортикостероидни хормони (вътрешно и външно), фотохимиотерапия. Външното лечение се провежда в остър период с кортикостероидни мази,след това с раздразващи кожата средства (втриване на спиртни разтвори на йод, люти чушки и др.), масаж, ултравиолетово облъчване.