Сифилисът е хронично инфекциозно заболяване, предизвиквано от бледата трепонема.

Сифилис се разпространява преидимно по полов път и може да се предава и на потомството (вроден сифилис). Сифилисът без лечение е с дългогодишно протичане с периодични ремисии и обостряния, съопроводени с образуване на участъци със специфично възпаление във всички органи и тъкани, като тежестта на поражение закономерно нараства според размера на развитие на болестта.

Инкубационен период на сифилиса

Инкубационния период на сифилиса започва от момента на заразяване до появата на твърдия шанкър. Средно продължава 3-4 седмици, едновременно може да варира от 10 до 80 дни. Инкубационния период на сифилиса се удължава при приемане на антибиотици по повод на други заболявания.

Твърд шанкър

Първичния период на сифилиса се характеризира с появата на местото на внедряване на бледата трепонема на твърд шанкър, или първичен сифилис. Основна особеност на шанкъра се явява формирането в основата на възпалителен инфилтрат със своеобразна хрущялна плътност, на повърхността на която се образува ерозия или язва. Ерозията се характеризира с равни краища, блестяща повърхност, плътно-червен цвят, безболезненост при палпация.

Най- често първичния сифилид се локализира по половите органи: във венечната бразда, на главата на половия член, вътрешния и външен лист на препуциума; рядко на кожата на скротума и пубиса.

При възникване на каквото и да е ерозивно или язвено поражение на половите органи, в перинеума или в устната кухина, дори и при отсъствие на съпътстващо увеличение на близките лимфни възли, е необходимо провеждане на повторни лабораторни изследвания за изключване на сифилистична етиология на заболяването.

Без лечение първичния сифилом може да съществува няколко седмици и даже месеци, средно 4-6 седмици. Колкото по-голям е шанкъра и значително изразено уплътнението в неговата основа, толкова по-дълго ще съществува. При болни с вторичен пресен сифилис обикновено се открива и твърд шанкър.

Усложнения на твърдия шанкър

Към усложненията се отнасят баланит, баланопостит, фимоза, парафимоза. Може да се наблюдава присъединяване на вторична инфекция, в това число трихомониаза.

Поражение на лимфните възли при сифилис

След появата на първичния шанкър, обикновено на 5-7-я ден, регионалните лимфни възли се увеличиват до размер на вишна или даже яйце на гълъб и придобиват плътноеластична консистенция.

Поражение на лимфните съдове се наблюдава най-често на гърба на половия член. Поразения съд има вид на плътна болезнена паяжина, не споена с окръжаващата тъкан, леко промъкваща се около гърба и корена на половия член. Кожата над тях не е изменена.

Вторичен период на сифилиса

Вторичния период на сифилиса започва 9-10 седмици след заразяването и клинически се характеризира с изменение на кожата, лигавиците, вътрешните органи и централната нервна система. Продължителността на вторичния период на сифилиса продължава 3-5 години и повече. Активните прояви на болестта се сменят с периоди на покой (латентно протичане). Първото проявление на вторичният период има, като правило, разпространен и симетричен характер. Обикновено в това време се откриват също остатъци от първичния сифилом.

Рецидивните обриви са по-малко обилни и ярки, отколкото при вторичен свеж сифилис, нерядко сгрупирани или разположени във вид на колело, дъга, гирлянд.

Сифилистичните обриви на вторичния период се характеризират с истински полиморфизъм (петна, папули, везикули и пустули); отсъствие на островъзпалителна реакция (само в самото начало те имат ярко-розов цвят, а по-нататък техния цвят придобива застоен или сив оттенък), рязки граници и фокус, отсъствие на субективни оплаквания, доброкачественост.

Сифилистична розеола

Сифилистичните розеоли се локализират, като правило, на гърба, корема и имат овална форма, обикновено не се надигат над нивото на кожата. Повърхността на розеолита е гладка. Те не ръстат по периферията и не се сливат. Съществуват без лечение 3-4 седмици. Розеолите постепенно изменят оттенъка си и безследно изчезват.

Папулозен сифилид

Папулозния сифилид – честа проява на вторичния, особено рецидивиращ сифилис. При натиск върху папулата с тъпа сонда болният изпитва болка (симптом Ядсон). При разнасяне на инфилтрата по повърхността на папулата се забелязва лющене, което се разпространява от центъра към периферията (симптом на Биета). Папулите се разполагат не само на кожата, но и на лигавицата.

Пигментен сифилид

Пигментния сифилид е сифилистична левкодерма. Сифилистичната левкодерма се явява характерен симптом на вторичния рецидивиращ сифилис. Обикновено се проявява 6 месеца след заразяването. Нерядко той се съчетава със сифилистична алопеция. По-често се среща при жените, отколкото при мъжете. Локализира се преимуществено на задната и странична повърхност на шията (огърлица на Венера). Отначало се появява повече или по-малко изразена хиперпигментация на кожата, на фона на която последователно възникват хипопигментирани петна. Петната имат относително правилни кръгли очертания и при различните болни различна величина.

Левкодермата продължава 1-2 години и трудно се поддава на лечение. При наличие на левкодерма, като правило, има патологични изменения в гръбначномозъчната течност. Сифилистичната левкодерма се визуализира по-добре при странично осветление. Тя никога не се лющи и не безпокои болният.

Сифилистична алопеция

Сифилистичната алопеция е проява на вторичния рецидивиращ сифилис – обикновено се наблюдава на 3-5 месец от заболяването одновременно със сифилистичната левкодерма. Характерно е съхраняване на фоликулния апарат. Клинически се различават следващите разновидности на сифилистична алопеция: дифузна, огнищна и смесена. Най-често се поразява теменната и задтилната област.

Диагностика на сифилиса

За правилна диагноза на сифилиса са необходими анамнестични, клинични и лабораторни данни.

Третичен сифилис

Третичният сифилис, поразява кожата, лигавицата, костите, ставите, вътрешните органи, като за разлика от вторичния сифилис, предизвиква у тях необратими деструктивни изменения. Морфологичния субстрат на третичния сифилис се явява продукта на специфичното възпаление – инфекциозната гранулома. Нейната клинична проява в кожата е гумозния и верукозен сифилиди, контагиозността на които е незначителна.

Поразяване на костите при сифилис

При сифилиса нерядко се поразяват кости, стави, надкостница. Болните се оплакват от болки в костите, усилващи се нощем. Обективни изменения в костите, като правило, не се забелязват. При сифилистичен периостит на бедрената кост се палпират веретенообразни удебеления на костната тъкан.

Вроден сифилис

Различават се сифилис на плода и последващите периоди на вроден сифилис: ранен вроден сифилис (проявяващ се във възрастта до 2 години), ранен вроден сифилис скрит, късен вроден сифилис (проявяващ се след 2 годишна възраст) и късен вроден сифилис скрит.

Сифилис на плода

Сифилис на плода завършва с неговата смърт на VI-VII лунен месец от бременността (не по-рано от V-ти). Мъртвия плод се ражда едва на 3-4-и ден, и затова той мацерира в околоплодните води.

Ранен вроден сифилис

При ранен вроден сифилис пораженията на кожата са идентични с обривите, свойствени за вторичния период на придобития сифилис; особено често те носят характер на папулозни сифилиди с всичките им разновидности. За сифилиса на кърмачето са характерни особени форми на поражение на кожата, които не се наблюдават при придобития сифилис.

Сифилистичните везикули възникват в първите дни или седмици след раждането на бебето, или бебето се ражда с тези прояви. Обривите в голяма част се локализират на длани, ходила, могат да бъдат на предмишници и колена. Обикновено тези везикули са със серозно съдържимо, в което се намирет в голямо количество бледите трепонеми. Мехурите се разполагат върху инфилтрирана основа.

При ранен вроден сифилис се поразява централната нервна система; развиват се специфични менингити, характерен признак на които се явява безпричинния вик на бебето. Могат да се развият така също оток на главния мозък и менингоенцефалит.

Късен вроден сифилис

Късен вроден сифилис се появява във възрастта от 4 до 17 години, понякога и по-късно (между 20-30 година), най-често между 7-14 година от живота. За него са характерни симптомите на третичния сифилис и, освен това, особени дистрофични изменения на ред органи и тъкани.

Признаците на късния вроден сифилис биват достоверни и вероятни. Към достоверните влизат:

1. Хътчинсонови зъби (връхните централни резци са видоизменени с отверткообразна форма на коронките, полулуна дъга на режещия край и намаляне дължината и ширината в сравнение с други зъби); съчетание на зъбна дистрофия с паренхиматозен кератит и глухота в резултат на лабиринтит – характерен за късния вроден сифилис „триада на Хътчинсон“;
2. саблевидни пищяли (изкривяване на костите на подберицата в сагиталната плоскост във вид на дъга, открита назад); диагнозата следва да се потвърди с помощта на рентгенография;
3. лъчисти ръбци на Робинсон – Фурние.

Към вероятните дистрофични признаци се отнасят яйцеобразния череп, седловидна и стъпаловидна деформация на носа; удебеление на гръдния край на ключицата, отсъствие на мечовиден израстък. Високо ( готическо) небце, скъсен V пръст, деформация на зъбите, инфантилност и др.

Принципи на лечение на сифилиса

Специфично лечение с бензилпеницилин се назначава на болния от сифилис след установяване на диагнозата.

Резервни методи на лечение на сифилиса

• При непоносимост към бензилпеницилина за лечение на сифилиса се приема така наречените препарати от резерва.
• Един от предпочтаните препарати на резерва се явява доксициклин.
• Тетрациклин.
• При лечение с доксициклин и тетрациклин през лятото, следва да се избегнат продължителното облъчване с преки слънчеви лъчи поради възможноста от проявление на фотосенсибилизиращо странично действие. Не се препоръчва да се назначават препарати от тетрациклиновата група при лечение на деца до 8 години, защото тези препарати взаимодействат с костната тъкан.
• От препаратите от цефалоспориновия ред се препоръчват цефтриаксон.