Какво е микоплазма?

Пикочно-половата микоплазма, представлява група заболявания, предизвиквани от микоплазми, предизвикващи поразяване на пикочнополовата система на човека. Те играят важна роля в патологията на бременните, плода и новороденото, часто явявайки се причина за безплодие и възпалителни заболявания на пикочно-половите органи.

 

Етиология на заболяването:

Единствен източник на урогениталната микоплазма се явява болния човек – носител. Наистина, не рядко се среща и извънполов път на заразяване с тази болест у жени и особено девойки. В тези случаи инфекцията може да бъде пренесена с предмети от домашния бит и инструменти в гинекологичните кабинети, при тяхното недостатъчно обеззаразяване.

Известни са около 100 вида микоплазми и 3 вида уреаплазми. Особеност на микоплазмата е, че се явява полубактерия-полувирус, с отсъствие на клетъчна стена (безклетъчни). Затова те са пластични, с висока осмотична чувствителност и резистентност към химически агенти, действащи на компоненти на клетъчната стена.

Микоплазмите са способни да паразитират на мембраната на клетката. У човека паразитират около 10 вида микоплазми, като най-чести са гениталната, оралната, а така също и уреаплазмата.

 

Клиника на протичане:

Микоплазмозата е една от разпространените болести. Предава се по полов и въздушно-капков път. Предизвиква възпаление на урогениталния тракт – уретрит, вагинит, простатит. У болния може да се развие вторично безплодие (създава се препятствие за придвижване на яйцеклетката и се снижава подвижността на сперматозоидите), след родов ендометрит, артрит, ендометрит след аборт, извънматочна бременност.

При бременни микоплазмозата може да способства спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртвородено, развитие на пороци у плода (поразяване на дихателните органи, зрението, черния дроб, бъбраците, ЦНС, кожата), защото микоплазмозата нарушава оогенезата.

Тя не е толкова разпространена, както хламидиазата, но количеството на болните с това заболяване нараства, и макар за нея да е известно не толкова много, както ни се иска, ние знаем, че микоплазмата съпровожда гонореята и хламидиазата, предизвиквайки същите симптоми (или не ги предизвиква въобще).

Подобно на хламидиазата, микоплазмозата провокира възпалителни заболявания на тазовите органи.

Симптоми:

Микоплазмата не винаги причинява симптоми.

При мъжете симптомите са:

• Течен секрет от пениса
• Парене, щипене или болка при уриниране

Симптомите при жените са:

• Секрет от влагалището
• Болка по време на секс
• Кървене след секс
• Кървене между менструалните цикли
• Болка в тазовата област под пъпа

 

Диагностиката на микоплазмата

Аналогична е на тази на хламидиазата.

• имунофлуоресцентен (с клетки от цервикалния канал, директен метод, който се използва най-често)
• метод на верижната полимеразна реакция (PCR)
• серологичен (за откриване на безсимптомни форми)
• метод на култивиране на клетки в хранителна среда
• метод на ДНК-диагностика: най-точен

 

Лечение на микоплазмозата:

Лечението е необходимо да започне седмица преди очакваната овулация (в първата фаза на цикъла) и продължава 14 дни. Лечението бива общо и локално.

При лечение на това заболяване се приемат антибиотици с широк спектър на действие. Антибактериалната терапия обикновено се съчетава с имуномодулатори, пробиотици, хепатопротектори. Лекуват се едновременно двамата партньори.