Себорея – това е особено състояние на кожата, свързано с отделяне от мастните жлези на увеличено в сравнение с нормалното количество на кожна мазнина и изменение на нейния химически състав. Именно състоянието на себорея предразполага към появата на акне. Тъй като дейността на мастните жлези се регулира главно от хормонални механизми, хиперпродукцията на кожна мазнина може да възникне преди всичко на фона на функционални или органични ендокринни нарушения. Именно затова акнето е характерно за периода на половото съзрявания, когато повишеното омазняване на кожата се явява вследствие формиране на индивидуален хормонален статус.

Причини за възникване на себореята

Акне и може да възникне и след половото съзряване на фона на различни заболявания от половата сфера: нарушен менструален цикъл, поликистоза на яйчниците, рак на яйчниците и тестисите и т.н. Появата на себорея при жените се обяснява с изменение на нормалното съотношение между андрогени и естрогени. При такива пациенти по- често от всякога се откриват хиперандрогенемия в съчетание с хипоестрогенемия или хиперпрогестеронемия.

При мъжете основна причина за себореята се явява изменението в количеството на андрогените и тахния метаболизъм. Хипоандрогенията при мъже възниква при ендокринни дисфункции (например, в подростваща възраст), а така също при андрогенпродуциращи тумори.

Хиперпродукция на себум може да възникне така също на фона на продължително приемане на глюкокортикоидни хормони, тестостерон, анаболи, прегестерон. Увеличение на продукцията на себум и себорея могат да възникнат и при остри и хронични инфекциозни заболявания, автоинтоксикации, тежък нервно- психичен стрес, различни разстройства на нервната система.

Основен резултат от всички гореспоменати процеси е нарушение на нормалния хормонален фон от непосредственото въздействие на патогенния фактор на хипофизата и хипоталамуса, а така също дисбаланс на вегетативната нервна система, водеща до временно или постояно повишение на тонуса на вагусната инервация на мастните жлези. Себореята, това не е само количественно, но и качественно изменение на себума. При себорея се намлява количеството на ненаситени мастни киселини, и секрета на мастните жлези престава да изпълняват роля на“биологична бариера“. Затова себореята се явява изходно състояние, необходимо за развити на акне.

На окосмената част на главата се появява лющещ се еритем, който незначително е инфилтриран; формира се петнисти обриви със жълто-розов цвят с резки контури. Те могат да се сливат в обширни псориазиформени огнища, заемайки почти цялата окосмена част на главата. В областта на челото поражението се разполага по-ниско от линията на ръстежа на косата във вид на“себорейна корона“. Поверхността на обрива е покрита със сухи трицевидни или мазни люспи. Пациентите се оплакват от сърбеж.

При някой болни на повърхността на огнищата се появяват серозни или гнойно люспести кори със жълто-сив цвят, имащи неприятен дъх, след отделянето им се открива мокреща повърхност.

Процесът от скалпа нерядко преминава на челото, шията, ушните раковини и околоушната зона. В гънките зад ушните раковини могат да се наблюдават дълбоки болезнени рагади, поняога се увеличават регионалните лимфни възли.

Обикновен пърхут – това е хронично поражение на кожата на окосмената част на главата, характеризираща се с образуването на паракератотични люспи без признаци на възпаление. В тези случаи, както и при ихтиоза, люспите се явяват първични обривни елементи.

Появата на пърхот – е най-ранния признак за развитието на себореен дерматит на капилициума.

Как изглежда пърхута, симптоми

Пърхутът възниква във вид на неголеми огнища, преимущественно в задтилно-теменната област, но може бързо да се разпространи по целия капилициум. Границите на поражение са нерязки. Характерно за себореята е , че хиперплазия и хиперсекреция от себумните жлези отсъства. Лющенето носи трицевиден характер, люспите са сухи, рехави, сиво-бели, леко се отделят от повърхността на кожата и замързяват косата, а така също и връхните дрехи. Космите са също сухи. Типично е отсътствие на възпалителни явления и субективни разстройства.

Мазният (стеаринов, или восъковиден) пърхут възниква на фона на повишено себоотделяне, затова люспите имат мазен вид, жълтоват оттенък, слепват се една с друга, по-здраво се държат върху кожата, отколкото при сух пърхот, и могат да се образуват наплъстявания. От повърхността на кожата люспите обикновено се отделят на големи люспи. Космите изглеждат мазни. Могат да се наблюдават така също сърбеж, еритема и екскориации.

Мазна себорея по-често се развива при млади жени и обикновено се съпровожда от вегетоневроза. Себоотделянето се усилва в периода на половото съзряване (10-14години), неравномерно по всички себорейни участъци: наблюдава се в голяма степен по кожата на лицето и окосмената част на главата. В резултат кожата на лицето става блестяща, мазна на пипане, по нейната повърхност се виждат комедони, а понякога – папули на пустулзно акне. Отбелязва се така също повишено омазняване на космите, които скоро след измиване се слепват в трески, понякога възниква сърбеж по скалпа и трицевидно лющене (пърху).При мъжете дългото протичане на мазната себорея може да се съпровожда от алопеция. Леката мазна себорея с неголямо количество на възпалителни лезии на носа и назолабиалните гънки се срещат у младежи толкова често, че се счита за норма (физиологична себорея).

Комплексното лечение на пациентите със себорея и акне трябва да включва адекватна грижа за кожата и патогенетична терапия. Под грижа за кожата, се подразбира старателно почистване, адекватно увлажняване, меко въздействие на звената на патогенезата, които следва да се осъществяват с използване на лечебна козметика, представена в аптеките („Биодерма“, „Дюкр“, „Ла Рош Позе“, „Авен“, „Виши“).

Съгласно резултатите от последните изследвания, не е доказано същественно влияние на хранителните продукти за възникване насебореята. Изучаването на липидния състав на себума при болни с различнен характер на хранене показва, че този състав практически е единакав. Не е намерена взаимовръзка между тежестта на себореята и общата калорийност на приеманата храна, съдаержанието на въглехидрати, мазнини, белтъчини, минерални вещества, аминокиселини, витамини и начина на хранене, затова няма никакви сериозни причини за назначаване на строга диета на тези болни. Заедно с това много пациенти свързват влошаването на протичането на себореята с употребата на шоколад, свинско месо, сирене, червено вино, цитрусови плодове, кафе и др. Това може да е свързано с някой изменения, в частност с реактивно разширение на повърхностната мрежа от съдове на кожата след прием на указаните хранителни продукти, което води до усилване секрецията на себум и към възпалителна реакция. Затова въпросът за диетата следва да се решава индивидуално с всеки пациент. Към общите препоръки се отнасят низкокалоричните храни, водещи към намаляне на теглото, а така също ограничаване на продукти и напитки, усилващи секрециата на себум.

Много пациент, страдащи от себорея, отбелязват подобрение в летните месеци след инсоляция. Ултравиолетовото облъчване подтиска функцията на мастните жлези, усилва повърхностната десквамация, а така (в неголеми дози) може да стимулира имунния отговор на кожата. Всъщото време в литературата се натрупаха данни за това, че ултравиолетовото облъчване усилва комедогенните свойства на сквалена, влизащ в състава на себума. Ултравиолетовите лъчи във високи еритемни дози предизвикват рязко снижение на местния имунитет и следователно, могат да влошат протичането на себореята. Въпросът за назначаване на УВ лъчи на пациентите със себорея трябва да се решава строго индивидуално.

Избора на метода на лечение трябва да се основава на данни от анамнезата и адекватна клинична оценка на проявата на себорея: локализация, количество и тип на обрива. При анамнезата да се определи продължителност на протичането, обръщайки внимание на фактори, като влияние на стреса, предменструални и сезонни обостряния. Освен това, много важна се явява наследственната предраpзположеност. При жени е необходима гинекологична анамнеза: менструален цикъл, бременности, раждания, перорална контрацепция. При пациентите следва също да се изяснят предшестващи лечения и тяхната ефективност.