Сифилис

Сифилисът е хронично инфекциозно заболяване, предизвиквано от бледата трепонема.

Сифилис се разпространява преимуществено по полов път и може да се предава и на потомството (вроден сифилис). Сифилисът без лечение е с многогодишно протичане с периодични ремисии и обостряния, съопроводени с образуване на участъци със специфично възпаление във всички органи и тъкани, като тежестта на поражение закономерно нараства според размера на развитие на болестта.

Инкубационен период на сифилиса

Инкубационния период на сифилиса започва от момента на заразяване до появата на твърдия шанкър. Средно продължава 3-4 седмици, едновременно може да варира от 10 до 80 дни. Инкубационния период на сифилиса се удължава при приемане на антибиотици по повод на други заболявания.

Твърд шанкър

Първичния период на сифилиса се характеризира с появата на местото на внедряване на бледата трепонема на твърд шанкър, или първичен сифилис. Основна особеност на шанкъра се явява формирането в основата на възпалителен инфилтрат със своеобразна хрущялна плътност, на повърхността на която се образува ерозия или язва във формата на чинийка . Ерозията се характеризира с равни краища, блестяща повърхност, плътно-червен цвят, безболезненост при палпация. Възпалителни явления около нея няма. Гладката, равна повърхност има вид на сурово месо и е покрита с оскъден серозен секрет, който придава своеобразен огледален блясък. Нерядко в централната част на шанкъра се образува плътен налеп от сиво-жълт цвят. Диаметъра на първичния сифилом е средно 10-20 мм, но рядко може да е 2-5 мм (заешки шанкър) или да превишава 40 мм. Такива гигантски шанкъри преди всичко се наблюдават на кожата на пубиса, корема, скротума, вътрешната повърхност на бедрата, предмишницата, под брадичката. Шанкъра, като правило, няма склонност към периферен ръстеж.

Най- често първичния сифилид се локализира по половите органи: във венечната бразда, на главата на половия член, вътрешния и външен лист на препуциума; рядко на кожата на скротума и пубиса. Възможно е разполагането на твърдия шанкър по лигавицата на уретрата. Такъв шанкър се характеризира с ограничено уплътнение в дисталната част на уретрата и оскъдна секреция от нея, а така също с типичното за сифилиса увеличение и уплътнение на ингвиналните лимфни възли. Шанкъра в областта на ануса има вид характерен за ерозивен или язвен първичен сифилом, но при разположение в дълбочина на аналните гънки приема атипична форма. От екстра гениталната локализация най- чест е шанкъра на устните, ареолите на млечните желези, на сливиците. Шанкъра на устните, както и въобще на откритите участаци на кожата, обикновено се покрива с кафеникава коричка. На сливиците първичния сифилом има вид на рязко отграничена ерозия или повърхностна язва и се съпровожда с уплътнение на сливиците при отсътствие в окръжност на изразени възпалителни явления.

При възникване на каквото и да е ерозивно или язвено поражение на половите органи, в перинеума или в устната кухина, дори и при отсъствие на съпътстващо увеличение на близките лимфни възли, е необходимо провеждане на повторни лабораторни изследвания за изключване на сифилистична етиология на заболяването.

Без лечение първичния сифилом може да съществува няколко седмици и даже месеци, средно 4-6 седмици. Колкото по-голям е шанкъра и значително изразено уплътнението в неговата основа, толкова по-дълго ще съществува. При болни с вторичен пресен сифилис обикновено се открива и твърд шанкър. При правилно лечение срока на съществуване на първичния сифилис се съкращава до 10-15 дни. След зарастване на ерозивната фора на първичния сифилом остава временна пигментация, язвените форми оставят по-голям или по-малък ръбец.

Усложнения на твърдия шанкър

Към усложненията се отнасят баланит, баланопостит, фимоза, парафимоза. Може да се наблюдава присъединяване на вторична инфекция, в това число трихомониаза.

При локализация на шанкъра на главата на половия член или по вътрешния лист на препуциума се възпалява цялата глава и целият вътрешен лист на препуциума (баланит, баланопостит). В усложнения шанкър откриването на бледата трепонема е затруднено.

Шанкърът във венечната бразда или на вътрешния лист на препуциума може да се усложни с фимоза. Половия член изглажда увеличен вследствие отока на препуциума, зачервен, болезнен. Главата не се забелва, от стеснения отвор на препуциума се отделя гной. Ако главата не бъде своевременно забелена, то може да произтече частична некроза назаклещената кожа или гангрена на главата. В случай на гангрена на първичния сифилом на нейната повърхност се образува мръсно-черен или черен струпей. След отстраняване на струпея се образува обширна язва. Гангренизацията, като правило, се съпровожда от общи явления(гадене, повишена температура на тялото, главоболие и т. н.), обусловени от интоксикацията и явления на септикопиемия.

Поражение на лимфните възли при сифилис

След появата на първичния шанкър, обикновено на 5-7-я ден, регионалните лимфни възли се увеличиват до размер на вишна или даже яйце на гълъб и придобиват плътноеластична консистенция (регионален склераденит). Възлите не са слети по между си и с окръжаващите ткани, подвижни са. Кожата над тях не е изменена, палпацията на възлите е безболезнена. При разположение на шанкъра на половите органи се увеличават ингвиналните лимфни възлы. Едновременно при някой локализации на първичната сифилома склераденит клинически не се определя, например, ако шанкъра е разположен в правото черво или на шийката на матката.

Поражение на лимфните съдове се наблюдава най-често на гърба на половия член. Поразения съд има вид на плътна болезнена паяжина, не споена с окръжаващата тъкан, леко промъкваща се около гърба и корена на половия член. Кожата над тях не е изменена.

В края на първичния период на сифилиса се явяват изменения и в други лимфни възли (шийни, задтилни, лактеви, подмишечни) – развива се полиаденит. Тези лимфни възли се увеличават по-малко, отколкото регионалните. Регионалният аденит и полиаденит съществуват много месеци и даже при специфично лечение изчезват бавно.

В края на първичния период могат да се развиват продромални явления: главоболие, болки в костите, ставите, мускулите, усилващи се нощем; слабост, немощ, съпровождащи се с втрисане. Продром се наблюдава при някой болни в края на първичния период, през 7-10 дни, след който възникват първите обриви на вторичния период.

Диференциална диагноза на сифилиса

При диагностика на сифилиса е необходимо да се има в предвид следните заболявания: мек шанкър, ерозивен баланопостит, шанкъриформена пиодермия, тромбофлебит в областта на венечната бразда, гонорейни язви, трихомоназни ерозии, туберкулозни язви, скабиозен ход, плоскоклетъчен рак на половите органи.

Вторичен период на сифилиса

Вторичния период на сифилиса започва 9-10 седмици след заразяването и клинически се характеризира с изменение на кожата, лигавиците, вътрешните органи и централната нервна система. Продължителността на вторичния период на сифилиса продължава 3-5 години и повече. Активните прояви на болестта се сменят с периоди на покой (латентно протичане). Първото проявление на вторичният период има, като правило, разпространен и симетричен характер. Обикновено в това време се откриват също остатъци от първичния сифилом, полиаденит.

Рецидивните обриви са по-малко обилни и ярки, отколкото при вторичен свеж сифилис, нерядко сгрупирани или разположени във вид на колело, дъга, гирлянд.

Сифилистичните обриви на вторичния период се характеризират с истински полиморфизъм (петна, папули, везикули и пустули); отсъствие на островъзпалителна реакция (само в самото начало те имат ярко-розов цвят, а по-нататък техния цвят придобива застоен или сив оттенък), рязки граници и фокус, отсъствие на субективни оплаквания, доброкачественост.

Сифилистична розеола

Сифилистичните розеоли се локализират, като правило, на гърба, корема и имат овална форма, обикновено не се надигат над нивото на кожата. Повърхността на розеолита е гладка. При натиск със стъкло розеолите изчезват и след снемане на стъклото се появяват отново. Те не ръстат по периферията и не се сливат. Съществуват без лечение 3-4 седмици. Розеолите постепенно изменят оттенъка си и безследно изчезват.

Рецидивиращата розеола се отличава от свежата с по-малко количество, склонност към групиране с образуване на дъга, кръг, гирлянда.

Сифилистичната розеола трябва да се диференцира от мраморната кожа, шарки, розов лишай, токсидермии, петна от ухапване на пубисна въшка.

Папулозен сифилид

Папулозния сифилид - честа проява на вторичния, особено рецидивиращ сифилис. При натиск върху папулата с тъпа сонда болният изпитва болка (симптом Ядсон). При разнаяне на инфилтрата по повърхността на папулата се забелязва лющене, което се разпространява от центъра към периферията (симптом на Биета). Папулите се разполагат не само на кожата, но и на лигавицата.

При вторичния свеж сифилис папулите са безпорядъчно разпръснати по ццялата кожна покривка. По голимина те биват: милиарни, лентикуларни, монетовидни. Те са с медно-червен цвят, плътноеластична консистенция, безболезнени при палпация. В областта на големите гънки папулите могат да мацерират и хипертрофират с появата по тяхната повърхност на вегетации (широки кондиломи). Продължителността на съществуване на папулите без лечение се изчислява на седмици. На повърхността на папулите, разположени на дланите и стъпалата се забелязва хиперкератоза. В устната кухина, сливиците и язика папулите могат да имат вид на ожулвания и ерозий.

Папулозния сифилид е необходимо да се диференцира от червения плосък лишай, гутатния парапсориазис, алергически васкулити на кожата, папулонекротична туберкулоза на кожата, контагиозен молуск, остри кондиломи и хемороиди.

Пигментен сифилид

Пигментния сифилид е сифилистична левкодерма. Сифилистичната левкодерма се явява характерен симптом на вторичния рецидивиращ сифилис. Обикновено се проявява 6 месеца след заразяването. Нерядко той се съчетава със сифилистична алопеция. По-често се среща при жените, отколкото при у мъжете. Локализира се преимуществено на задната и странична повърхност на шията (огърлица на Венера). Отначало се появява повече или по-малко изразена хиперпигментация на кожата, на фона на която последователно възникват хипопигментирани петна. Петната имат относително правилни кръгли очертания и при различните болни различна величина.

Левкодермата продължава 1-2 години и трудно се поддава на лечение. При наличие на левкодерма, каот правило, има патологични изменения в гръбначномозъчната течност. Сифилистичната левкодерма се визуализира по-добре при странично осветление. Тя никога не се лющи и не безпокои болният.

Сифилистичната левкодерма трябва да се отдиференцира от петна след питириазис верзиколор, псориазис и червен плосък лишай, витилиго.

Сифилистична алопеция

Сифилистичната алопеция е проява на вторичния рецидивиращ сифилис – обикновено се наблюдава на 3-5 месец от заболяването одновременно със сифилистичната левкодерма. Характерно е съхраняване на фоликулния апарат. Клинически се различават следващите разновидности на сифилистична алопеция: дифузна, огнищна и смесена. Най-често се поразява теменната и задтилната област.

При дифузна алопеция процеса в голяма част започва огнищно и след това се разпространява на цялата окосмена част на главата. Кожата, като правило, не се изменя и съхранява своя естествен цвят.

При огнищна алопеция кожата на главата образно се сравнява с кожа, наядена от молци. Космите в огнището на поражение не изпадат наълно, а частично. Субективни усещания няма. При сифилистично опадване на вежди и мигли, наред с нормални, тоест дълги косми, може да се видят и къси - картина на стъпалообразни мигли. Диференцирането на огнищната сифилистична алопеция е необходимо от гъбичните поражения на косата и от гнездовидната плешивост.

При смесена сифилистична алопеция се съчетават признаци на дифузна с огнищна алопеция.

Диагностика на сифилиса

За правилна диагноза на сифилиса са необходими анамнестични, клинични и лабораторни данни.

Методи за откриване на бледата трепонема

Най-добрия способ за откриване на бледата трепонема се явява микроскопския метод на изследване в тъмно поле, което позволява да наблюдаваме трепонемата в живо състояние с всичките и особености на строеж и движение. Материал за изследване се взема основно от повърхността на твърдия шанкър и ерозивните папули. Бледата трепонема изглежда много нежна и подвижна, слабо светеща със сребрист блясък.

Серологичните реакции се явяват важен вспомогателен метод за разпознаване на сифилиса. С тяхна помощ се установява ефективността на лечение, прогнозира се протичането на заболяването, и се решават въпроси от завършване на лечението и наблюдението на болния. Степента на изразеност на серологичните реакции се обозначава с кръстчета: рязко положителна 4+, положителна 3+, слабоположителна 2+ или 1+ и отрицателна -. Освен качествената оценка се използва и количествена оценка на реакциятя с различни разреждания на серума (от 1:10 до 1:320 и повече).

В днешно време в състава на комплекса от серологични реакций (KСР)за диагностика на сифилиса влизат:

  1. реакция на свързване на комплемента (РСК) с трепонемата и кардиолипинови антигени;

  2. микрореакция на преципитация (МРП);

  3. реакция на имобилизация на бледата трепонема (РИТ);

  4. имунофлуоресцентна реакция(ИФР) в модификации: ИФР с абсорбция - ИФР-абс; със серум и капилярна кръв; ИФР-200; ИФР с гъбначномозъчна течност - ИФР-ц. (качествени показатели).

МРП се провежда както в серологични лаборатории, така и отделно в клинико-диагностични лаборатории за по-широк обхват на населението. МРП изследва лица, подлежащи на периодичен медицински контрол за венерически заболявания. МРП се явява скринингов, а не диагностичен тест; ако тя е положителна, то диагнозата сифилиса не е установена, а изследвания се насочва към дерматовенеролог, който е длъжен да го подложи на клинично обследоване и да организира изследване на кръвта.

КСР се използва за диагностика на всички форми на сифилис, контрол за ефективност на лечението, изследване на лица, били в полов контакт с болни от сифилис, лица с клинично и анамнестично подозрение за сифилис, болни в психиатрически и неврологични стационари, донори и бременни, включително и лица, насочени за изкуственно прекъсване на бременността.

РИТ и ИФР са необходими за диагностика на скрити и късни форми на сифилиса; за разпознаване на лъжливоположителни резултати КСР и МР, особено при бременни и соматични болни; при клинично и епидемиологично подозрение за сифилис, а така също за установяване на излечимостта на сифилиса.

ИФР-абс се препоръчва при изследване на лица, имавщи полови контакти с болни от сифилис, тъй като тя става положителна по-рано от другите реакций. ИФР-абс. е целесаобразна при форми на сифилиса, съпровождащи малка концентрация в кръвта на противотрепонемни антитела.

Третичен сифилис

Третичният сифилис се развива няколко след заразяването примерно при 50% от нелекуваните болни. За това способства дълго изтощение, хронична интоксикация (например, алкохол), хронична инфекция (туберкулоза, малария), травма. Третичният сифилис, поразява кожата, лигавицата, костите, ставите, вътрешните органи, като за разлика от вторичния сифилис, предизвиква у тях необратими деструктивни изменения. Морфологичния субстрат на третичния сифилис се явява продукта на специфичното възпаление - инфекциозната гранулома. Нейната клинична проява в кожата е гумозния и верукозен сифилиди, контагиозността на които е незначителна.

Поразяване на костите при сифилис

При сифилиса нерядко се поразяват кости, стави, надкостница. Болните се оплакват от болки в костите, усилващи се нощем. Обективни изменения в костите, като правило, не се забелязват. При сифилистичен периостит на бедрената кост се палпират веретенообразни удебеления на костната тъкан.

Верукозен сифилид

При верукозния сифилид основен елемент се явява веруката с големина до вишнева костилка. Често веруките се разполагат на различна дълбочина в дермата и се явяват като плътни, образувания с тъмно-червен или червеносин цвят с гладка повърхност. Субективни усещания отсъстват. Изходът от веруката е двояк: разязвяване с последващо образуване на ръбец или ръбцова атрофия без разкриване. Различават се следиите разновидности на поверхностен верукозен сифилид: групиран, серпигинозен, площадка, заешки.

Верукозния сифилид е необходимо да се диференцира от туберкулозен лупус, варикозни язви на глезена, проказа.

Гумозен сифилид

Гумата се среща по кожата и лигавицата, във вътрешните органи, костите и мускулите. Те се разполагат в подкожната мастна тъкан. Гумата бива с различна големина (до ореха и повече); отначало са подвижн и неспоени с кожата и подлежащата тъкан, но с растежа и развитието им стават неподвижни. Цвета на гумата - от червен до синьо-червен.

Постепено в центъра на гумата настъпва размекване (флуктуация). Кожата на поверхноста и’ изтънява, и гумата се отваря. Независимо от големите размери на гумата, от образувалите се отвърстия се отделя малко гной, приличащ на разтвор на гума арабика. На дъното на язвата се вижа сива плътна маса. След това некротичните маси се отделят и се образува язва, окръжена от вал с плътно, рязко отграничен инфилтрат със застойно-синеещ цвят. Язвата е с кръгла или овална форма, имащта значителна дъбочина, отвесни ръбове.

След зарастване на язвата на местото и’остава своеобразен ръбец, по - плътен в центъра и по-тънак, атрофичен по периферията. Гумите могат да съществуват години при отсътствие на правилно лечение.

Гумозния сифилис следва да се диференцира от липом, атером, ракова язва, дълбока микоза, кожна лайшманиоза, туберкулоза на кожата.

Третичните сифилиди, освен кожата, поразяват лигавиците. В устната кухина често се наблюдава поразяване на мекото и твърдото небце, увулата, глътката, езика. Отварящата се гума разрушава мекото небце и при това се образува отверстие с правилни окръглени очертания (перфорация).

Срещат се гумозни остити, периостити, остеомиелити, хидрартрози и остеоартрози.

Вроден сифилис

Различават се сифилис на плода и последващите периоди на вроден сифилис: ранен вроден сифилис (проявяващ се във възрастта до 2 години), ранен вроден сифилис скрит, късен вроден сифилис (проявяващ се след 2 годишна възраст) и късен вроден сифилис скрит.

Сифилис на плода

Сифилис на плода завършва с неговата смърт на VI-VII лунен месец от бременността (не по-рано от V-ти). Мъртвия плод се ражда едва на 3-4-и ден, и затова той мацерира в околоплодните води.

Ранен вроден сифилис

При ранен вроден сифилис пораженията на кожата са идентични с обривите, свойствени за вторичния период на придобития сифилис; особено често те носят характер на папулозни сифилиди с всичките им разновидности. За сифилиса на кърмачето са характерни особени форми на поражение на кожата, които не се наблюдават при придобития сифилис.

Сифилистичните везикули възникват в първите дни или седмици след раждането на бебето, или бебето се ражда с тези прояви. Обривите в голяма част се локализират на длани, ходила, могат да бъдат на предмишници и колена. Обикновено тези везикули са със серозно съдържимо, в което се намирет в голямо количество бледите трепонеми. Мехурите се разполагат върху инфилтрирана основа.

Сифилистичните везикули следва да се диференцира от булозната стафилодермия на новородените, за която е характерно начало с висока температура на тялото, склонност на мехурите към периферен ръстеж и сливане, отсъствие на инфилтрат в основата и локализация по кожата на корема.

При ранен вроден сифилис се поразява централната нервна система; развиват се специфични менингити, характерен признак на които се явява безпричинния вик на бебето. Могатда се развият така също оток на главния мозък и менингоенцефалит.

Късен вроден сифилис

Късен вроден сифилис се появява във възрастта от 4 до 17 години, понякога и по-късно (между 20-30 година), най-често между 7-14 година от живота. За него са характерни симптомите на третичния сифилис и, освен това, особени дистрофични изменения на ред органи и тъкани.

Признаците на късния вроден сифилис биват достоверни и вероятни. Към достоверните влизат:

  1. Хътчинсонови зъби (връхните централни резци са видоизменени с отверткообразна форма на коронките, полулуна дъга на режещия край и намаляне дължината и ширината в сравнение с други зъби); съчетание на зъбна дистрофия с паренхиматозен кератит и глухота в резултат на лабиринтит - характерен за късния вроден сифилис "триада на Хътчинсон";

  2. саблевидни пищяли (изкривяване на костите на подберицата в сагиталната плоскост във вид на дъга, открита назад); диагнозата следва да се потвърди с помощта на рентгенография;

  3. лъчисти ръбци на Робинсон - Фурние (ръбци по кожата около устата на местата на дифузни папулозни инфилтрати).

Към вероятните дистрофични признаци се отнасят яйцеобразния череп, развиващ се в резултат на остеопериостит на челната и теменна кости и ограничената хидроцефалия; седловидна и стъпаловидна деформация на носа; удебеление на грудния край на ключицата, отсъствие на мечовиден израстък. Високо ( готическо) небце, скъсен V пръст, деформация на зъбите, инфантилност и др.

Принципи на лечение на сифилиса

Специфично лечение се назначава на болния от сифилис след установяване на диагнозата. Диагнозата се устанвява на основание съответните клинични прояви, откриване на възбудителя на заболяването и резултатите от серологичното изследване (РСК, МРП, РИГА, ИФА, РИФ, РИТ).

Превантивно лечение се провежда с цел предпазване от сифилиса на лица, намиращи се в полов и тесен битов контакт с болни от ранни стадии на сифилиса.

Профилактично лечение правят по показания бременни, болни или болдували от сифилис и деца, родени от такива жени.

Пробно лечение може да бъде назначено при подозрение от специфично поражение на вътрешните органи, нервната система, сетивните органи, опорно-двигателния апарат, когато диагнозата не предоставя възможност да я подтвърдим с убедителни лабораторни данни, а клиничната картина не позволява да се изключи наличие на сифилистична инфекция.

В случай на пълно отсъствие на възможност за използване на методите за лабораторна диагностика на сифилиса е допустимо използване на така нареченото епидемиологично (синдромно) лечение на основа на клинико-анамнестични данни.

За болен от гонорея с неизвестни източници на заразяване се препоръчва серологично изследване за сифилис.

Изследване на гръбначномозъчна течност с диагностична цел се провежда при пациенти с клинични симптоми на поражение на нервната система. То е целесъобразно така също и при скрити, късни форми на сифилис и при вторичен сифилис с прояви като алопеция и левкодерма. Ликворно изследване се препоръчва също и при деца, родени от майки, неполучили лечение по повод сифилис.

Консултация с невролог се провежда при наличие на съответстващи жалби от болния и изява на неврологична симптоматика (парестезии, изтръпване на крайниците, слабост в краката, болки в гърба, главоболие, световъртеж, пациенти с гърч без да е с данни за епилепсия, диплопия, прогресиращо намаление на зрението и слуха, асиметрия на лицето).

При лечение на болен от сифилис и проведено превентивно лечение е необходимо изследване КСР (МРП) до и след свършване на лечението.

Предлаганите методи за лечение и профилактика на сифилиса се базират на нови принципи и подход, основни от които са:

  • приоритет на амбулаторните методи за лечение;

  • съкращение сроковете за лечение;

  • изключване от задължителния набор методи на неспецифичните и имунотерапията;

  • диференциран подход към назначаване на различни препарати на пеницилина в зависимост от стадия на заболяване;

  • диференцирано назначааване на различни препарати на пеницилина на бременни в I и II полвина на бременността с цел създаване на оптимални възможности за санация на плода;

  • при лечение на невросифилис приоритет на методите, способстващи проникването на антибиотика перез кръвномозъчната бариера;

  • съкращение на сроковете за клинико-серологичен контрол.

Превантивно лечение на сифилиса

  • На превантивно лечение подлежат лица, имащи полов или тесен битов контакт с болни с ранни стадии на сифилис, ако от момента на контак е минало неповече от 2 мес.

  • Лечението се провежда амбулаторно с една инжекция ретарпен в доза 2400000 ЕД на седмица.

Резервни методи на лечение на сифилиса

  • При непоносимост към бензилпеницилина за лечение на сифилиса се приема така наречените препарати от резерва.

  • Един от предпочтаните препарати на резерва се явява доксициклин, който се приема по 0,1 г 2 пътина ден. Продължителността на превантивното лечения - 10 дни, лечение на първичен сифилис -15 дни, вторичен и скрит ранен - 30 дни.

  • Тетрациклин се приема в дневна доза 2 г (по 0,5 г 4 пъти в ден). Следва да се обърне внимание за съблюдаване на равни интервали между приемите на препарата (6 ч). Продължителноста на лечение е такава, както и при приемане на доксициклин.

  • При лечение с доксициклин и тетрациклин през лятото, следва да се избегнат продължителното облъчване с преки слънчеви лъчи поради възможноста от проявление на фотосенсибилизиращо странично действие. Не се препоръчва да се назначават препарати от тетрациклиновата група при лечение на деца до 8 години, защото тези препарати взаимодействат с костната тъкан.

  • За бременни, във връзка с противопоказания за приемане на препарати от тетрациклиновия ред, се препоръчва назначаване на еритромицина. Доколкото еритромицинът не прониква перез плацентата, детето след раждането трябва да се лекува с пеницилин.

  • Могат да бъдат приложени полусинтетични пеницилини - оксацилин или ампицилин. Тези препарати се въвеждат вътремускулно по 1 000 000 ЕД на инжекция 4пъти в ден. Продължителността на превантивното лечение - 10 дни, лечението на болни с първичен сифилис - 14 дни, вторичен и латентен ранен - 28 дни.

  • От препаратите от цефалоспориновия ред се препоръчват цефтриаксон (роцефин).

  • Цефтриаксон се назначава при превантивно лечение по 0,25 г ежедневно, 5 инжекций, при първичен сифилис по 0,25 г ежедневно, 10 инжекций, при вторичен и раннем латентен сифилис по 0,5 г ежедневно, 10 инжекций.

  • Азитромицин следва да се препоръчва само при непоносимост към всички останали резервни антибиотици, под строг клинико-серологичен контрол. При ранни форми на сифилис дневната доза на препарата е 0,5 г (на един прием), а продължителност на лечениета -10 дни.

Критерии за излекудане от сифилис

При завършване на клинико-серологичното наблюдение се провежда пълно серологично изследване: РСК (МРП), РИТ, РИФ (РИГА, ИФА) и при показания, клинично обследване на пациентите от специалисти (терапевт, невролог, овталмолог, оториноларинголог).

Ликворно обследване при снемане от отчет е показано при пациенти, лекувани по повод на невросифилис.

При снемане от отчет на деца, получили лечение по повод вроден сифилиса, се препоръчва консултация с педиатър, невролог, офталмолог, отоларинголог и РСК (МРП), РИТ, РИФ (РНГА, ИФА). Децата, имащи патология в ликвора, са длъжни да преминат ликворно обследване.

В качество на критерии за излечимост може да се отчитат:

  1. Пълноценност на проведеното лечение в съответствие с действащите инструкции;

  2. Данни от клиничното изследване (оглед на кожата и лигавиците, при симптоми – състояние на вътрешните органи и нервната система);

  3. Резултати от лабораторните (серологично, при показания - ликворно) изследвания.

На работа в детски учреждения, предприятия за общественно хранене, болните от сифилис, получили стационарно лечение, се допускат след изписване от стационара, а тези с амбулаторно лечение - след регрес на клиничните симптоми на заболяването.

Децета, получили амбулаторно лечение по повод придобит сифилис, могат да посещават детски учреждения след изчезване на клиничните прояви.