Микоплазма

Пикочно-половата микоплазма, представлява група заболявания, предизвиквани от микоплазми, предизвикващи поразяване на пикочнополовата система на човека. Те играят важна роля в патологията на бременните, плода и новороденото, часто явявайки се причина за безплодие и възпалителни заболявания на пикочно-половите органи.

Единствен източник на урогениталната микоплазма се явява болния човек - микоплазмоносител. Наистина, не рядко се среща и извънполов път на заразяване с тази болест у жени и особенно девойки. В тези случаи инфекцията може да бъде пренесена с предмети от домашния бит и инструменти в гинекологичните кабинети, при тяхното недостатъчно обеззаразяване.

Известни са около 100 вида микоплазми и 3 вида уреаплазми. Особеност на микоплазмата е, че се явява полубактерия-полувирус, с отсъствие на клетъчна стена (безклетъчни). Затова те са пластични, с висока осмотична чувствителност и резистентност към химически агенти, действащи на компоненти на клетъчната стена.

Микоплазмите са способни да паразитират на мембраната на клетката. У човека паразитират около 10 вида микоплазми, като най-чести са гениталната, оралната, а така също и уреаплазмата.

Микоплазмозата е една от разпространените болести. Предава се по полов и въздушно-капков път. Предизвиква възпаление на урогениталния тракт - уретрит, вагинит, простатит. У болния може да се развие вторично безплодие (създава се препятствие за предвижване на яйцеклетката и се снижава подвижността на сперматозоидите), след родов ендометрит, артрит, ендометрит след аборт, извънматочна бременност. Някой автори смятат, че микоплазмите могат да предизвикат заболяване само в асоциация с други микроорганизми.

При бременни микоплазмозата може да способства спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртвородено, развитие на пороци у плода (поразяване на дихателните органи, зрението, черния дроб, бъбраците, ЦНС, кожата), защото микоплазмозата нарушава оогенезата.

Тя не е толкова разпространена, както хламидиазата, но количеството на болните с това заболяване нараства, и макар за нея да е известно не толкова много, както ни се иска, ние знаем, че микоплазмата съпровожда гонореята и хламидиазата, предизвиквайки същите симптоми (или не ги предизвиква въобще).

Подобно на хламидиазата, микоплазмозата провокира възпалителни заболявания на тазовите органи и много по-често води до остра форма, отколкото до хронична.

Симптоми:

Микоплазмата не винаги причинява симптоми.

При мъжете симптомите са:

  • Течен секрет от пениса
  • Парене, щипене или болка при уриниране

Симптомите при жените са:

  • Секрет от влагалището
  • Болка по време на секс
  • Кървене след секс
  • Кървене между менструалните цикли
  • Болка в тазовата област под пъпа

Диагностиката на микоплазмата  е аналогична на тази на хламидиазата.

В определени условия обичайните начини за диагностика на хламидиазата са ненадежни. Как да постъпим при явни симптоми на салпнгит, ако анализът на хламидии дава отрицателен резултат? Как да постъпим, ако вашият бивш полов партньор след няколко месеца съобщава, че се лекува от хламидиаза, а у вас няма симптоми и анализът е отрицателен? Какво да правите ако в течение на няколко месеца не можете да забременеете и подозирате за това хламидиите, а анализа не потвърждава тяхното наличие?

В подобни случаи, вероятно, у вас все пак има хламидии, но те са по-високо в шийката или се намират в самата матка, фалопиевите тръби или яйчника. В такъв случай в секретите, вземани за анализ от шийката на матката, те може да липсват.

Тогава лекарят трябва да подложи на анализ или по-добър оглед тези области, в които, по негово мнение е концентрирана инфекцията. За изпълнение на такава задача има два начина:

  1. Биопсия на лигавицата на матката. Биопсията позволява да израсте култура от бактерии и да се проведат и други изследвания, ползвайки тъкан, взета непосредствено от вашта матка.

  2. Лапароскопия: процедура, изпълнявана в повечето от случаите под обща анестезия.

Изследване за хламидии - в лаборатория се култивира култура от секрета от маточната шийка. 

Лечение на микоплазмозата

Лечението е необходимо да започне седмица преди очакваната овулация (в първата фаза на цикъла) и продължава 14 дни. Лечението бива общо и локално.

При лечение на това заболяване се приемат антибиотици с широк спектър на действие: тетрациклини, макролиди (еритромицин, кларитромицин, рокситромицин), хинолони (пефлоксацин, ципрофлоксацин). Антибактериалната терапия обикновено се съчетава с имуномодулатори, пробиотици, хепатопротектори. Лекуват се едновременно двамата партньори.