Хламидиаза

В последните години все повече внимание клиницистите обръщат на урогениталната хламидиаза. Това е една от инфекциите, предаващи се и по полов път. Статистиката свидетелства за ежегодно удвояване на случаите с първично установена диагноза хламидийна инфекция.

Възбудител е хламидия трахоматис, вътреклетъчен паразит. Той обитава само вътрешността на живата клетка, подобно на вирус, като по своя строеж напомня бактерия. Тази двойна природа и способността да паразитират вътре в клетката се явяват причина за това, лечението на хламидиазата да е много трудно.

Основната форма са елементарни и ретикуларни телца. Елементарно телце - високовирулентна форма на възбудителя, адаптирана към извънклетъчно съществуване. Ретикуларно телце – форма на вътреклетъчно съществуване на паразита, метаболически активна, обезпечаваща репродукцията на микроорганизма. Инкубационен период 5-30 дни.

От хламидии боледуват хора от всяка възраст. Заболяването се предава по:

  • полов път;

  • въздушно-капков;

  • контактен (посредници - мухи). Заразяването на деца протича както анте- , така и интранатално. Новородените може да имат бронхит, пневмония, конюнктивит.

Основна локализация при урогениталната хламидиаза - цилиндричен епител (уретра, каналите на бертолиновите жлези, маточните тръби, малък таз). Протичането на болестта често е безсимптомно. Рядко се наблюдават уретрити, цервицити. Между впрочем ако хламидиазата не се лекува, тя води до различни усложнения. Например: може да се развие хламидийно възпаление на маточните тръби, което води до тяхната непроходимост и безплодие.

При оглед често се стрещат мехурчета, язвички на входа на влагалището, на срамните устни, на шийката на матката, оскъдни слизесто-гнойни секрети.

Хламидиазата – това е най- разпространеното полово предавано заболяване, което нанася непоправими вреди на здравето на жените. Статистиката свидетелства, че най-много подложени на хламидии са жени, имащи няколко полови партньори (такава тенденция повече се наблюдава във възрастновата група до 24 години), не използващи контрацептиви въобще или приемащи орални контрацептиви.

Хламидиазата поразява сьщо така мъжете и децата, но жените в по-голяма степен страдат от нейните последствия, като вероятността от увреждене на репродуктивните органи е голяма и много сериозна. Полувирусната-полубактериална природа на хламидията се явява причина за това, че хламидиазата и до сега се диагностицира трудно. Методиките за тестуване са насочени към откриване на Chlamydia trachomatis. За потвърждението на хламидия, може да ви се наложи не един анализ.

Диагностиката се усложнява още и от това, че повечето от жените и почти половината от мъжете, болни от хламидия нямат изразени симптоми. Хламидиазата се отнася към тройката болести, включваща гонорея и микоплазмоза, наричани "възходящи инфекции", тъй като те възникват в ниските части на гениталния тракт и се разпостраняват по-високо и по-високо, поразявайки неговата върхова част. Симптомите стават ясно изразени, когато излиза от строя още някой орган и възникват допълнителни заболявани, например:

  • възпаление на шийката на матката.

  • уретрит – възпаление на уретрата.

  • проктит – възпаление на ануса и лигавицата на правото черво.

  • конюнктивит – възпаление на слизистата обвивка на очите.

  • салпингит - възпаление на вътрематочната лигавична обвивка и фалопиевите тръби.

  • вътрематочна или тръбна, бременност - оплодената яйцеклетка самопроизволно се прекрепва към някакво място извън матката, обичайно към фалопиевите тръби.

  • безплодие - настъпва в резултат на възпалително заболяване на тазовите органи, фалопиевите тръби или предизвикване на образуването на ръбци в други репродуктивни органи, от което бременността се оказва труднодостижима или в някой случаи невъзможна.

Хламидиите също провокират инфекция на гърлото (фарингит), мъртвораждане, смърт на новороденото и преждевременно раждане у инфектирани жени.

Доколкото Chlamydia trachomatis може да живее само вътре в други клетки, тя се предава посредством преки контакти на вашите гениталии със спермата на партньора или чрез вагинален и цервикален секрети. Вагиналния полов акт се явява най-често разпространеният път на заразяване с хламидии, но може да се получи и чрез сперма и вагинални секрети от заразеното лице, ако тези секрети встъпят в директен контакт с коя да е от вашите лигавици.

Симптоми на хламидиаза

Може да нямате явни симптоми на хламидиаза, докато болеста не премине в остър стадий. Това може да продължи в течение на първите 6 месеца след инфектирането.

А изразените симптоми на хламидиаза са:

  • слаби бледо-жълти или бели гноеподобни секрети, като обема им, смесени с вагиналните секрети, може да бъде толкова малък, че да не са забележат;

  • парене по време на уриниране и чести позиви за уриниране, както при цистит;

  • болезнено полово сношение, ненормално вагинално кръвотечение, кръвотечение след полов акт. Тези признаци се появяват не при всички жени и най-вече тогава, когато инфекцията се разпространи по-високо в матката.

В цялост тези симптоми винаги напомнят умерена форма на гонорея.

Ако нямаме симптоми, то как да разберем, че имаме хламидиаза? Има две възможности:

  1. Редовно да се ходи на преглед. Ако имате няколко полови партньори и вие не използвате бариерни контрацептивни средства (презерватив, диафрагма), то трябва да се проверявате за хламидии един път в годината, когато давате цитонамазка или по-често.

  2. Проверете вашият партньор за наличие на заболяване. Като това не е най-доброто решение на проблема, защото почти у 50% от инфектираните мъже няма никакви симптоми (и може никога да нямат, даже при остри форми), но все пак трябва да се опита. Осъзнаването на това, че за вашето здраве и способност за детераждане отговаряте само вие, ще ви помогне да оставите срамежливостта на заден план. Освен задаваните на партньора въпроси, следва да обърнете внимание на следващите признаци:

  3. зачервяване на края на пениса;

  4. често болезнено уриниране;

  5. жълто - бели секрети от пениса.

Хламидиазата у мъжете преди всичко се нарича негонореен уретрит, т. е. негонореен тип на инфекция на уретрата.

Откривайки, че имате хламидиаза, вие сте длъжни да предупредите за това всичките си полови партньори. Лечението не представлява трудност, а лекарите уверяват, че всички ваши партньори са инфектирани, независимо от наличие или отсъствие у тях на симптоми.

Диагностика на хламидиазата

Диагностиката на хламидиазата е трудна. Съществуват следните методи:

  1. имунофлуоресцентен (с клетки от цервикалния канал, директен метод, който се използва най-често);

  2. имунологичен - "хламитест" (отговор след 10 минути);

  3. метод на верижната полимеразна реакция;

  4. серологичен (за откриване на безсимптомни форми);

  5. метод на култивиране на клетки в хранителна среда: най-ефективен;

  6. метод на ДНК-диагностика: най-точен.

Всеки метод има свои преимущества и недостатъци, затова е добре да ги комбинирате. При откриване на хламидиа дори с един от методите е най-добре да проведете лечение.

Вие трябва да разберете, че не можете сами да идентифицирате това заболяване, докато то не се много усложни, защото за диагностиката му са необходими специфични анализи.

Критерии за излекуване от хламидиаза

  1. Флуоресцентно изследване на култура 10-14 дни след лечението.

  2. Пряк имунофлуоресцентен тест 3- 4 седмици след лечението (по-рано може да има лъжливоположителен отговор заради остатъци от мъртви микроорганизми).

При откриване на хламидийна инфекция след лечение обезателно се назначава повторен курс. След това в течение на 3 месеца се води диспансерно наблюдение с ежемесечен контролен анализ.

Лечение на хламидиазата

Антибиотиците излекуват хламидиазата много ефективно - до 95%. Всички полови партньори на лицата, болни от хламидии подлежат задължително на преглед, анализ и лечение.

Ако ваш партньор не се подложи на лечение, вие ще бъдете реинфектиран.

Профилактика на хламидиазата

Предпазването от хламидии става чрез:

  • намаляване количеството на половите контакти и поддържане само с тези, които добре познавате. Колкото по-малко е числото на вашите партньори, толкова по- нисък е рискът от заразяване;

  • използвайте контрацептиви от бариерен тип. При жените, използването на презервативи или диафрагми със спермициден ефект, намалява вероятността от заразяванне с хламидии, доколкото инфектираните секрети не контактуват с тяхната лигавица;

  • провежждайте проверки за хламидии по време не редовните гинекологични прегледи. При тези условия хламидиазата може да бъде излекувана преди да премине в салпингит.