0888 824 865

Гонорея

Гонореята се отнася към венерическите урогенитални инфекции, предаващи се преимуществено по полов път. Възбудител на заболяването се явява гонокока, който поразява лигавицата на пикочнополовите органи. Значително рядко възникват първични екстрагенитални огнища на поражение.

Класификацията на гонореята се основава на продължителността на заболяването и интензивността на реакция на организма на внедряване на възбудителя на инфекция, отражение на което се явява клиничното протичане на болестта.

Изхождайки от това, се различават 2 форми на гонорея:

  1. свежа гонорея (с продължителност на заболяването до 2 мес), която се подразделя на остра, подостра и торпидна;

  2. хронична гонорея.

За свежа торпидна гонорея се смята гонорета, при която незначителни симптоми на заболяването се отбелязват в течение на не повече от 2 мес.

Под хронична гонорея се разбира вяло протичащо заболяване с продължителност повече от 2 мес. или с неустановена давност на заболяването. Следва да се има в предвид възможност за обостряне на хроничния процес.

Освен това, гонореята се определя и по локализацията на процеса в различни органи (уретрит, ендоцервицит, епидидимит, аднексит и т. н.).

За източници на заразяване следва да се приемат само тези болни, у които по лабораторен път са открити гонококи.

Диагностика на гонореята

  1. анамнеза - особено внимание се обръща на честотета на уриниране (денем и нощем) и болка при акта;

  2. полов член – оглед на препуциум и френулума, обръща се внимание за наличие на възпалителен процес в парауретралните ходове;

  3. уретра: ( оглед, палпация, секрети и тяхното микроскопско изследване, а при отсъствието им, натривка от лигавицата на уретрата)

  4. урина - директна микроскопия на две порции прясна урина (количество и характерни нишки и преципитати) има по-голямо значение за топичната диагностика, отколкото микроското изследване на утайката на урината; при наличие на гной в двете порции урина следва да се мисли за заболяване на простатата и семенните мехурчета и да се изясни състоянието на горните пикочни пътища;

  5. скротум - инфилтрати, сраствания, болезненост;

  6. простатна жлеза - големина, форма, консистенция, повърхност, граници, болезненост;

  7. семенни мехурчета - инфилтрация, болезненост;

  8. изследване на секрет от простатната жлеза и семенните мехурчета; при наличие на остър възпалителен процес масажа на половата жлеза за получаване на секрет е противопоказан; в случай на откриване на гной в секрета, получен след масаж на простатата и семенните мехурчета, може да се проведе изследване на секретана всеки от тези органи по отделно;

  9. инструментално изследване на уретрата при мъже може да се проведе само при отсътствие на остър възпалителен процес (уретроскопия); при необходимост се взема материал за бактериално изследване от лигавицата на гърлото и правото черво.

След установяване на етиологична и топографска диагноза следва да се проведе комплексно лечение: антибиотици, имунотерапия и локално лечение.

Принципи на лечение на гонореята

Успехът в лечението на гонореята зависи от рационалното използуване на антимикробната терапия, имунотерапия, локалното лечение и физиотерапията.

Прясната и хронична гонореи се лекуват в стационар. В острър и подостър стадии неусложнената гонорея следва да се лекува с приемане на антибиотици, съгласно приведената схема и антибиограма. Локалното лечение при тях се провежда само при наличие на противопоказания към приемане на антибиотици. Основни антибиотици се явяват препаратите от групата на пеницилина.

В резултат на терапията с антибиотици от групата на пеницилина възпалителните явления обикновено в течение на 5-7 дни рязко намаляват, секрретите сават оскъдни, слузести, гонококи в тях не се намират. В случай на успешно лечение, след изтичане на 7-10 дни от края на въвеждане на антибиотика следва да се пристъпи към установяване на излекуване.

Ако след изтичане на 10-12 дни след привършване на терапията и изключването на гонококи, след провокация възпалителните явления (секрети от уретрата, нишки в урината и др.) се съхраняват, то тези явления следва да се разглеждат като постгонорейни. Болния следва да се изследва и в съответствие с етиологичната и топична диагноза да се пристъпи към лечение.

В случай на неуспех на терапията клиническото подобрение се оказва кратковременно и като правило, възникват ранни рецидиви на заболяването. След 3-5 дни (а някога и по-късно, в предела на 1 мес) след въвеждане на антибиотика секретите от уретрата се усилват, и в тях могат да се открият гонококи.

За късните рецидиви, които се срещат рядко, е характерно вяло малкосимптомно клинично протичане.

При остро протичащи неусложнени рецидиви на гонорея следва де се приема друг антибиотик от групата на тетрациклина, макролидите, аминоглюкозидите и др. У болни с вяло малкосимптомно протичане на рецидива антибиотикотерапията следва да се провежда само след локално лечение.

В остър стадии на заболяването при усложнена и възходяща гонорея, лечението следва да започне с въвеждане на бензилпеницилин на фона на автохемотерапия. Едва след намаляне на островъзпалителните явления следва да се пристъпи към имуно- и физиотерапия. Локално лечение се провежда след завършване на курса с антибиотици. При вяло протичащи (торпидни) и хронични форми на гонорея, лечението трябва да бъде комплексно. При лечение на такива болни назначението на антибиотик трябва да предшества имунотерапия и локаното лечение. Предполагаеми източници на зараза и имащите полови контакти с болни от гонорея лица, у които гонококи не се откриват, е необходимо да се назначи терапия по схемите за лечение на хроничната гонорея.

При лечение на гонореята за предпазване от алергични реакций се препоръчва за 20-30 мин до въвеждане на антибиотика се назначават антихистаминови препарати (димедрол, ксизал и др.).

Препаратите от групата на пеницилина се явяват основни антибиотици за лечение на гонорея, а останалите – антибиотици на резерва.

Комплексно лечение на гонореята

Едновременното лечение с няколко антибиотици се назначава при тежко протичащи форми, усложнена и възходяща гонорея, гонорея на правото черво, наличие на смесена инфекция или при подозрение за такава и при неуспешното лечение с няколко последователно приемани антибиотици.

Имунотерапия на гонореята

Имунотерапията се явява спомагателен методом при лечението на гонореята и се приема, заедно с други видове терапия, за повишение реактивността на организма в борбата с инфекцията.

Биогенни стимулатори за лечение на гонореята

Биогенните стимулатори за лечение на гонореята се приемат за ускорение на разнасянето на инфилтрати в уретрата и половите жлези.

Противопоказания: сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертензия, остри стомашно-чревни разтройства, нефрит, цироза на черния дроб, бременност над 7 мес. Използват се: eкстракт от алое, фибс.

Лечение на рецидивите на гонорея

Преди назначаване на терапията е целесъобразно да се определи чувствителността на гонокока към антибактериални препарати. Използват се: -Доксициклин, еритромицин.

Лечение на смесена инфекция

При гонорейно-трихомоназна инфекция, при остра и подостра форма на заболяването се провеждат едновременно противогонорейно и противотрихомонно лечение; при хронически, усложнени и затегнати случаи отначало се провеждат противотрихомоназно лечение на фона на специфична и неспецифична имунотерапия и локално лечение, след края на локалната терапия се назначава противогонорейно лечение.

При гонорейно-хламидийно-уреаплазменна инфекция може да бъде назначено комбинирано приемане на антибиотици рифампицина и еритромицина.

При торпидно и хронично протичане се назначава имунотерапия и локално лечение. Антибиотиците се приемат в средата или в края на курса с имуностимулатори.

Критерии за излечимост на гонореята

Излечимост от гонорея се установява с помощта на клинично и бактерилогично изследване. Отсъствието на секрети и изчезване на гонококи от повърхността на лигавицата не винаги говори за оздравяване, защото жизнеспособността и вирулентността на гонококите може да се съхрани в скрити участъци на инфекция.

Следва да се проведе бактериологично изследване както за първична диагностика на гонореята, така и при контрола на излечимостта. Бактериологичното изследване е необходимо в следните случаи: при откриване в натривките на подозрителни на гонококите грамотрицателни диплококи; при наличие на подозрителна за гонорея анамнеза, клинична картина на заболяването и отрицателни резултати на бактериоскопичното изследване за гонорея; за диагностика и установяване на излечимостта у болни, у които, независимо от отсъствие на гонококи, остават възпалителни явления.

Поредна уретроскопия позволява да се установит характера на възпалителнита изменения след изчезване на гонококите при клинична проява на остра гонорея, което е важно за назначаване на съответстващото локално лечение. Едновременно да се определи гонорейната етиология на тези изменения с помощта на уретроскопия е невъзможно.

Приемане при лечение на болни от гонорея с антибиотици обладава повече или помалко трепонемоцидно действие и при двойна инфекция (гонорея плюс сифилис) могат да удължат срока на проявяване на сифилиса и да видоизменят клиничните симптоми. За съвременната диагностика на сифилиса за болни, лекуващи се по повод гонорея и нямащи източник на заразяване, но за които може да се установит диспансерно наблюдение, следва да се наблюдава не по-малко от 6 мес и в течение на този срок се подлагат на повторни серологични изследвания на сифилис.

Критерии за излечимост на остра, усложнена и хронична гонореи се явяват:

  1. трайно отсъствие на гонококи (при бактериоскопично изследване и посявки) в секрет от уретрата и нишки в урината;

  2. отсъствие на изменения при палпации на простатата и семенните мехурчета и нормално съдържание на левкоцити в тяхния секрет при наличие в нея на значително съдържание на липоидни зърна;

  3. отсъстствие или рязко изразени възпалителни изменения в уретрата при уретроскопично изследван.