0888 824 865

Баланит и баланопостит

Това е възпалително заболяване, проявяващо се с болка и интензивен сърбеж в областа на главата половия член.

Причина за заболяването се явяват патогенни микроорганизми или механична травма на главата на члена. Патогенната флора може да попадне на пениса от нарушение на хигиенните правила; а механична травма може да се получи от носене на тясно и неудобно бельо. Още един, по-малко разпространен фактор в развитие на заболяването се явява използването на външни способи в областа на главата на пениса, химически вещества, раздразващи кожата. Баланит и баланопостит се явяват съседни заболявания със сходна патогенеза. Като правило, те са не делими един от друг в клиничното протичане.

Механизмът на тези заболявания се подразделя на първичен и вторичен. Първичният баланит, по правило, се провокира от гъбична инфекция, от която се развива възпалителна реакция. Микроорганизмите се размножават под епидермиса в областта на препуциума. Кожата и жлезите на уретрата започват да отделят вещество под името смегма, която се натрупва под препуциума, и може да предизвика раздразване и възпаление на кожата на половия член. Смегмата изглежда бяла, с плътна консистенция, маса. За нейна основна структура се смята секрета на мастните жлези, разположени в полулигавицата на главата. Наличното уретрално съдържимо, отделяемото от мастните и потни жлези, известно количество излющен епител, капки урина – всичко това образува смегмата, и тя се натрупва в значително количество в така наречената препуциална торбичка. Смегмата се явява прекрасна храна за патогенна флора, върху която тя расте и се размножава. От своя страна, размножаването на флората води до изразено нарушение на повечето обмени процеси и силно снижаване приспособителните защитни реакции на епидермиса. Ако смегмата дълго се намира в сгъвките на препуциума, то вероятността за инфектиране е 100%. Към инфектиране повече са подложени лицата, неоотделящи дължимото внимание на хигиенните процедури в областта на интима; страдащите от фимоза; имащите понижен имунитет. Баланит и баланопостит са характерни и за деца, а не само за възрастни, тъй като детската анатомия немалко се отличава от възрастната – у момчетата главата на пениса напълно се прикрива от препуциума, и това нерядко се усложнява с фимоза – свиване и стеснение на препуциума. Вторичното развитие на заболяването произтича след разпространение на ранно намиращи се в пикочния канал микроби. Това произтича на фона на заболявания като уретрити, например. Уретритите имат различна природа (сифилитичен, гонореен, трихомонозен, гноен).

В патогенезата на заболяването има роля и алергична компонента (при уртикария или екзема), имунодефицитни състояния и захарен диабет.

Причини за възникване на баланитите и баланопоститите се класифицират на:

1. Специфични (когато има определен вид възбудител).

2. Неспецифични (видът на възбудителя не е уточнен).

3. Алергични.

4. Тези, които са възникнали като следствие на кожни заболявания. В клиничната практика се наблюдават единични случаи на язвени поражения на половия член от цитомегала вирус и вируса на Епщейн-Бар.

Клинична картина Клиничните признаци на заболяването се проявяват индивидуално, типичните прояви не са така много – в частност, към най-типичните се отнасят болка, локализирана в главата на члена с изразен сърбеж. Понякога човек дълго время може да не наблюдава в себе си никакви тревожни признаци. Такова безсимптомно, атипично протичане на заболяването също не е рядкост в практиката. В повечето от случаите се наблюдава оточност на главата и хиперемия на кожата (червенина или синеене), ерозивно-язвенни поражения, еритематозни петна, налеп във венечната бразда и на самата главичка на члена, възловиден обрив. Рядко има увеличени ингвинални лимфни възли.

Усложнения на заболяването. Много често към клиничните признаци на заболяването се присъединява възпаление на препуциума. Това заболяване се нарича баланопостит. Ако не е проведено лечение, или е било неефективно, то гнойните процеси в препуциума могат да прогресират и да се разпространят върху лигавицата на уретрата. От възпалителната реакция уретрата се стеснява, което води до появата на изразена болка при опит за уриниране. Усложнението може да се развие след фимоза или парафимоза. В някой случаи започва развитие на злокачествен тумор.

Най-често развиващото се усложнение след баланит е фимоза и стеноза на уретрата. Усложнения като: еритроплазия на Кейра или болест на Боуен, се явяват преканцарози или предвестник на раково заболяване. При синдромът на Стивън-Джонсън (при който еритемни везикули се образуват по лигавицата на гърлото, очите, устата, половите органи), има опасност от некроза на главата на пениса.

Фимозата е заболяване, характерно за момчета и рядко за възрастни мъже. То се изразява в невъзможност за оголване на главата на пениса поради стесняване на препуциума. Леката степен на фимозата не води до неприятни субективни усещания, но при изразена фимоза започват проблеми с уринирането. Освен това, капки урина се натрупват във венечната бразда под препуциума и предизвикват раздразнение. Ако причина за фимозата се явява баланопостита, то заедно с капките урина се натрупва смегма, което води до изразена възпалителна реакция.

Стенозата на уретрата представлява стеснение на уретрата, и като следствие на това, нарушение в уринирането. Тази болест не се среща така често. Характерна е повече за момчета на възраст до 7-8 години. Нормално урината излиза без препятствие през външния отвор на пикочния канал, но ако вследствие на хирургическа манипулация е бил изрязан препуциумът и се е образувал ръбец, то уретрата става стеснена. Уринирането става не просто болезнено, но и затруднено. Детето не може да изпуска струята урина равно, а самата струя е прекъсната, понякога уринирането е на капки. Затова пикочния мехур се изпразва бавно и с голяма трудност.

Видове баланит

Ерозивен кръгов баланит: по окръжността на главата се разполагат червени или синеещи кръгли ерозивни петна.

Гангренозен баланит: тази разновидност на заболяването се характеризира с възникване на множество изявени с различна дълбочина ерозии, на поверхността на които се отделя гноен налеп. Такава форма на възпаление често се съпровожда с интоксикация, втрисане, слабост, вялост, лимфаденит. Неблагоприятна прогноза за тази форма на заболяването: гангрена на гланса и препуциума.

Язвенно-пустулозен баланит: отличава се с това, че на главата на пениса се разполагат малки гнойни пустули, постепенно превръщащи се в дълбоки язви с гноен налеп. Протичането на тази форма на баланит е крайно остро, с развитие на тенденция за чести рецидиви, които трудно се лекуват.

Кандидозен баланит – често срещана форма при мъже с урогенитална кандидоза. Характеризира се с изразена оточност на главата; хиперемия; петна с различни размери и форми; бели налепи, със съпътстващ ги кисел неприятен мирис; усещане за парене и сърбеж.

Цирциниран баланит: отнася се към специфичните форми на заболяването и се характеризира с наличие на рязко ограничени петна на гланса на пениса. Той е проява на синдрома на Райтер. Често се среща при пациенти с диагностицирана хламидийна инфекция. Характерно е, че субективни симптоми отсъстват.

Ксерозен баланит: също се отнася към проявата на синдрома на Райтер и хламидийната инфекция. Характеризира се със сухота по главата на пениса и малки люспички. Съпровожда се с парене и сърбеж с различна интензивност.

Алергичен баланит: явява се вследствие на развитие на генитална алергия. Неговата симптоматика е сходна с проявите на ерозивния баланит. Алерген се явява латекса и пациентът не може да използва латексови презервативи. Рядко се среща алергия след перорален прием на алерген ( например, сулфаниламидна еритема). Алерген се явяява сулфаниламидния препарат (Biseptol).

Анаеробен баланит: предизвиква се от микроорганизми като Gardnerella vaginalis. Тези микроби се явяват анаеробни, като за осъществяване на жизнените си процеси те не използват кислород. Това заболяване се характеризира с еритем по гланса и препуциума, лепкав и слузест, с неприятна миризма налеп във венечната бразда. Характерното за тази форма на заболяването е, че може да се самоизлекува. Често се среща при момчета.

Диагностика

Диагностицирането на баланита е на основа на характерните оплаквания от пациента и физикалния преглед. За да се изясни възбудителят се провеждат лабораторни изследвания с натривка от главата на пениса и секрет от уретрата. Провежда се микроскопия с неоцветена и оцветена намазка. Наличието на възбудител може да се открие и чрез серологични реакции. Също е важно да се определи наличие или отсъствие на възбудители на полово предавани болести (реакция Васерман -положителна реакция доказва заразеност със сифилис).

Лечение

Баланитът изисква сериозен индивидуален подход при избор на лечебна тактика. Принципът на конфиденциалност има огромно значение. Индивидуалния курс на терапиия се подбира след диагностично изследване от лекар дерматовенеролог или уролог. Неусложнените ранни стадии на заболяването не изискват дълго и обширно лечение. Важна част от лечебно-профилактичните методи се явява провеждането на старателни и чести бани на половите органи с използване на интимни измивни продукти за мъже, а така също и разнообразни антисептичнки разтвори. Запуснатите случаи на заболяването исискват съответна «тежка артилерия» във вид на продължителен курс антибиотици с локално и общо действие.

При хронични форми на възпаление медикаментозните средства вече са слабоефективни. Затова в такива случаи е показано оперативно лечение.

При тежки форми на заболяването (например, при ерозивен кръгов баланит) се препоръчва приемане на антибиотици с широк спектър на действие. Ако има присъединяване на вторична инфекция, то в терапевтичната тактика се комбинират антибиотици със сулфаниламидни препарати. В качеството на локални средства се назначават промивки с антисептични разтвори и билкови настойки.

При гангренозна форма на заболяването е целесъобразна комбинация на сулфаниламидни препарати и антибиотици, локално използване на кисели антисептици: кислородна вода, калиев перманганат, сребърен нитрат; а също различни епителизиращи мази (солкодерм и пантодерм).

При язвено-популозна форма на баланита се препоръчва изгаряне на язвените поражения с разредена карболова киселина, и намазване с разреден разтвор на риванол.

В остър стадии на възпаление не трябва да се осъществяват полови контакти; ако баланитът е възникнал вследствие фимоза – не трябва самостоятелно да се опитва да се открива главата на пениса, тъй като има опасност от заклещването и в свития и стеснен препуциям и нарушение в кръвообращението. Вследствие на това може да се развие гангрена на пениса.