Атопичен дерматит

Атопичния дерматит се отнася към групата на алергичните заболявания, основна роля в развитието на които принадлежи на наследствено спонтанно проявяващата се повишена чувствителност към вещества като протеини, така и с непротеинова природа. Под атопия се подразбира генетично детерминирано състояние, характеризиращо се със склоност към повишено образуване на антитела (IgE), дефицит на клетъчен имунитет и предразположеност към развитие на ред заболявания: астма, сенна хрема, алергичен ринит и атопичен дерматит (АД).

Определят се две разновидности на атопичния дерматит. В повечето случаи в основата на заболяването лежи явно изразена наследствена сенсибилизация към различни алергени (хранителни; инхалационни, включително домашен прах; бактериални, в това число към антигени на златистият стафилокок; лекарствени). Предполага се, че тези алергени взаимодействат с IgE на повърхността на мастоцитите и макрофагите, което води до отделяне на медиатори от типа на хистамин, левкотриени, серотонин и др., с последващо възникване на силен сърбеж и полиморфни кожни ерупции. Друга разновидност на атопичния дерматит се развива независимо от въздействието на алергените и не е свързана с увеличение съдържанието на IgE.

Атопичния дерматит няма строга патогномонична клинична картина, затова диагнозата се установява при наличие на поражение на кожата и признаци на атопия у болния (в момента на заболяването или в анамнезата) или при негови близки роднини.

Симптоми на атопичен дерматит

Главен симптом на атопичният дерматит се явява силният сърбеж и повишената раздразнителност на кожата и лигавиците, водещи към развитието на разнообразни дерматози от типа на детска екзема, пруриго, уртикария или невродермит. За различните възрастови групи е характерно преобладаване в клиничната картина на една от горепосочените дерматози, като са възможни и комбинации. Нерядко, около сърбежа и възпалителните изменения на кожата, у болния се изявяват епидермални и съдови изменения: неизразена ихтиоза; фоликуларна кератоза; бледност и повишена студенина на кожата, особено на крайниците; устойчив бял дермографизъм. Сърбежът може да се усилва при докосване с ръце или с някакви предмети, в хладно и влажно време на годината (пролет и есен).

Важен признак на атопичния дерматит се явява снижения клетъчен имунитет, с което се обяснява повишената чувствителност на кожата при болните към бактериални, вирусни и гъбични инфекции.

Атопичния дерматит може да възникне във всяка възраст, в 75% от случаите започва в периода от 2 до 6 месец от живота, много рядко на 30 и даже 50 години. Момчетата боледуват по-често от момичетата. В първите 2 години АД обикновено се проявява във вид на детска екзема. Основни фактори, провокиращи заболяването са: нарушение в режима на хранене на децата и майките, прекомерно кърмене, глистни инвазии (както у детето, така и у майката). У болни на фона на силен сърбеж и екскориации се появяват розови, с големина на главичка на топлийка, везикули и оточни папули. При спукване на везикулите възникват мокри, понякога интензивно изразени ерозии, кори. Огнищата на поражение обикновено се локализират по лицето, но процеса може да се разпространи по кожата на окосмената част на главата, крайниците, корема, Дерматозата има рецидивиращо протичане; много рядко у кърмачета внезапно настъпва смърт.

Приблизително у 50% болните към края на 2-та година от живота кожния проблем се разрешава, а у останалите преминава в следващ стадий, който продължава в течение на 3-11 години. Като цяло клиничната картина в този период съответства на дифузен невродермит; понякога едновременно се появяват папуло-уртикариални и папуло-везикулозни елементи.

Във възрастта 12-20 години, заболяването постепенно стихва. Огнищата на лихенификация стават ограничени (на лице, шия, в гънките на тялото) и могат напълно да изчезнат. Повишената раздразнителност на кожата, склонността към появяване на микробна или дисхидротична екзема, екзематидите остават, обикновено, за цял живот. У някой болни явленията на атопичен дерматит не изчезват и може да възникне така наречената атопична еритродермия с последващо развитие на Т-клетъчен лимфом на кожата.

Усложнения на атопичния дерматит

Усложненията на атопичния дерматит са: пиодермии (по-често предизвикани от златистия стафилокок), вирусни болести (питириазис симплекс, херпетична екзема на Капоши, брадавици), дерматомикози; кератити, кератоконюнктивити. В 10% от случаите атопичния дерматит се съчетава с двустранна юношеска катаракта.

Най-честото тежко усложнение на атопичния дерматит се явява херпетичната екзема на Капоши, която може да се развие във всяка възраст, у деца нерядко след контакт с лица, неотдавна ваксинирани или боледуващи от херпес. Заболяването има остро начало на фона на висока температура, оток на кожата, по лицето се появяват множество везикулки, разположени на групи. В началото те са напълнени със серозно съдържимо, което след това става гнойно. В центъра везикулите имат пъпковидно вдлъбване, което им придава голямо сходство с обривите при варицела. Везикулите са хлабави и лесно се спукват, появяват се ерозии, покритиващи се с кори, често кървенисти. Нерядко с кожните обриви е възможно възникване на афтозни стоматити, конюнктивити, кератити; увеличение на регионалните лимфни възли. У кърмачета херпетичната екзема може да има сериозна прогноза, дори до летален изход.

Лечение на атопичния дерматит

Дифузния невродермит и атопичния дерматит се лекуват стационарно. При ограничен невродермит са показани седативни и десенсибилизиращи средства. Локално се назначават пасти, а след това мази, съдържащи нафталан (5-20%) или катран (5-10%). Вместо тях в началния период на заболяването са ефективни мазите с кортикостероиди (преднизолон). Най-доброто средство за локално лечени на ограничения невродермит в аналната област, съчетаващ се с хемороиди, фистули или проктит, се явява мазта Ултрапрокт, която е целесъобразно да се съчетаят със супозитории Ултрапрокт. При болните с невродермит лятно време е показано балнеолечение (сероводородни вани).